Така че единственото, което правех, беше да играя много шах с нашия бордови компютър.

Няма кой знае каква работа по пътя към облака Оорт, освен игра на шах, пък и това е един добър начин да стоя настрана от войната, която непрекъснато избухва между двете жени на нашия малък кораб. Ако се наложи, мога да понасям моя тъст. През по-голяма част от времето той не общува с никого, доколкото това е възможно в едно пространство от четиристотин кубически метра. Но не винаги мога да понасям лудите му дъщери, макар да ги обичам.

Всичко това щеше по-лесно да се понася, ако имахме малко по-голямо пространство, казвах си аз, но когато сте на космически кораб, няма начин да излезете навън и се разходите малко на хлад. Наистина от време на време извършвах по едно кратко излизане в открития Космос да проверя страничните товарни двигатели и тогава можех да погледам наоколо — Слънцето все още беше най-ярката звезда в своето съзвездие, но само толкоз; Сириус, точно пред нас, беше по-ярка, както и Алфа Кентавър, разположена под еклиптиката и встрани. Но това продължаваше само един час, след което отново трябваше да се връщам в кораба. А той не беше луксозен. Човешко творение, антика, космически кораб, който не беше планиран за полети по-дълги от шест месеца и в който ние трябваше да прекараме три и половина години. Боже Господи! Сигурно сме били луди, когато приехме тези условия. Каква полза от двата милиона долара, когато докато ги спечелиш може и да полудееш?

Много по-лесно се справяше с положението нашият бордови мозък. Когато играех шах с нея, надвесен над операторския пулт с големите слушалки на ушите си, можех напълно да се изолирам от Ларви и Джанин. Този мозък се казваше Вера — едно име, което му бях дал аз и което нямаше нищо общо с неговия пол.