— Пол, през следващите единайсет часа трябва да направим корекция на курса и може би тя ще бъде последната! Пълно обръщане — съобщи тя на Пейтър, който все още стоеше наведен над терминала, после седна и започна да прави изчисленията на клавиатурата на Вера. Когато се появиха траекториите, Ларви натисна един бутон, получи потвърждение и съобщи: — Седемдесет и три часа и осем минути до кацане!

— И сам можех да направя това — оплака се баща й.

— Не се мръщи, папа! След три дни пристигаме. Струва ми се, че след като се обърнем, ще можем да го видим на огледалните рефлектори!

Джанин, заела се отново с пъпчиците на лицето си, подхвърли през рамо:

— Щяхме да го видим още преди месеци, ако някой не беше счупил големия рефлектор.

— Джанин! — Ларви умееше да се владее отлично. Този път успя да запази самообладание и отбеляза напълно основателно: — Не мислиш ли, че това е по-скоро повод за празнуване, а не за спорове?

— Разбира се, Ларви. Предлагам всичките да пийнем… ти също.

Докато закопчавах шортите си, бързо се измъкнах от нищата… Знаех продължението на този сценарий.

— Ракетите с химическо гориво ли смяташ да използуваш, Ларви? — запитах аз. — Правилно, тогава двамата с Джанин трябва да излезем и проверим страничните товарни двигатели. Защо не пийнем след като се върнем?

Ларви се усмихна приветливо.

— Добра идея, скъпи. Все пак може би ние с папа ще обърнем по едно малко сега… а после ще ви правим компания за по още едно, ако не възразявате.

— Затвори си скафандъра — заповядах аз на Джанин, за да я предпазя от някоя провокационна бележка.