За момента обаче тя очевидно бе решила да се държи миролюбиво, защото без всякакви коментари се зае да изпълнява нареждането. Проверихме взаимно херметизацията на скафандрите си, след това Ларви и Пейтър също извършиха контролна проверка, след което се запромъквахме един подир друг през изхода и увиснахме на осигурителните въжета в открития Космос. Първото нещо, което направихме и двамата, беше да погледнем към дома… Резултатът не беше много удовлетворителен. Слънцето представляваше само една ярка звезда, а Земята въобще не се виждаше, макар Джанин да претендираше, че я вижда. Второто нещо беше да погледнем към Завода за крана, но аз не можах да видя нищо. Звездите много си приличаха, особено онези, чиято яркост се доближаваше до долната граница на видимост, а на небето имаше петдесет или шейсет хиляди такива звезди.

Джанин работеше бързо и резултатно, почуквайки болтовете на големите йонни двигатели, прикрепени отстрани на нашия кораб, докато аз проверявах дали са стегнати прикрепващите стоманени шини. В действителност Джанин не беше лошо дете. Беше четиринайсетгодишна и, вярно, лесно се възбуждаше, но не беше нейна вината, че нямаше подходящ мъж, за да може да изявява удовлетворително женската си природа. Освен мен и нейния баща, който беше още по-малко удовлетворителен, на кораба нямаше други мъже. Извършихме проверката и както предполагахме, всичко беше наред. Когато свърших своята работа, тя вече ме чакаше при големия телескоп. Беше в добро настроение и не подхвърли нищо за виновника, който допусна рефлекторът да се пукне и да отлети в безвъздушното пространство. Пуснах я да влезе първа в кораба. Това ми даде възможност да се порадвам на гледката още няколко минути. Тези минути в Космоса бяха единственото време, когато се чувствах почти усамотен.

Продължавахме да летим със скорост над три километра в секунда, но, разбира се, това не се усещаше, тъй като нямаше с какво да се сравнява.