— На мен още не ми се спи. Знаете ли какво ми се иска да правя? Иска ми се отново да видя лентата на Триш Бавър.

— За Бога, Ларви! Гледала си я един милион пъти.

— Вярно е, Джанин. Ако не ти е интересно, не я гледай, но се питам дали някой от онези кораби не е на Триш и… Е, просто искам още един път да ги разгледам.

Джанин стисна уста, но гените са голяма работа; тя умееше да се владее не по-зле от сестра си, стига да пожелаеше. Освен това доброто състояние на нервната система беше едно от основните изисквания, за да участвува човек в мисия.

— Ще я набера — каза тя, като се наведе над клавиатурата на Вера. Пейтър поклати глава и се оттегли в своята ниша, издърпа приличащия на акордеон параван, за да се изолира, а ние се струпахме около пулта. Тъй като записът беше на лента, можехме да получим не само образ, но и звук, и след около десет секунди се чу пращене, а после се появи и образът на бедната, разгневена Триш Бавър, която говореше пред камерата и казваше онова, което най-малко бихме желали да чуем от нея.

Лошото беше в това, че тази трагедия продължаваше толкова дълго, а ние я бяхме слушали през всичките тези три и половина години. От време на време пускахме записа и разглеждахме сцените, които тя самата бе заснела с портативната си камера. Разглеждахме ги в стопкадър, разглеждахме ги и при повишена скорост — не защото очаквахме да получим различна информация от онази, която хората от „Гейтуей Корпорейшън“ вече имаха (макар че никога не се знае), а просто защото искахме отново да се уверим, че всичко, което бяхме предприели, си струваше несгодите и изпитанията. Истинската трагедия се състоеше в това, че Триш не знаеше какво беше открила.

„Това е доклад от мисия нула седемдесет четири тире деветнайсет“, започна тя доста монотонно. Тъжното й глупаво лице дори направи опит да се усмихне. „Изглежда, че съм в беда. Кацнах на нещо като хичиянски артефакт, акостирах, а сега не мога да излетя. Ракетните двигатели на обслужващия модул работят. Главният бордови двигател обаче не работи, а аз не искам да остана тук и да умра от глад.“ Да умре от глад! След като прегледали кадрите, заснимани от Триш, експертите идентифицирали какво представлява „артефактът“ — търсеният от тях Завода за производство на храната „ЧОН“